Правила за вземане на решение
Дискусията не е задължително да завършва с вземане на някакво решение. Но много често от участниците в дискусиите се очаква изберат някоя от дискутираните възможности, да се обединят около някоя от тезите или да предложат как да се действа. Решенията могат да бъдат взети по различен начин – някои от начините се основават на демократична процедура, други не. Тук ви предлагаме някои начини за вземане на решение, които може да изпробвате. Нищо не ви пречи да измислите собствени процедури според вида на задачата, която стои пред групата или според качествата, които се очаква да проявят участниците. Не забравяйте да формулирате ясно за какво се отнася решението. Ако участниците не са сигурни дали са разбрали правилно, насърчете ги да задават върпроси и се постарайте да отговорите максимално ясно.
1) В края на дискусията може да се проведе гласуване, което може да бъде явно или тайно. При тайното гласуване не става ясно кой как е гласувал. При вземането на демократични решения се използва както тайно, така и явно гласуване. Явното гласуване носи прозрачност и повече отговорност. При явното гласуване на всеки гласувал може да се наложи да дава обяснения за направения избор или да понесе последствията от реакцията на останалите. Участниците в тайно гласуване най-често няма защо да се опасяват от обществената реакция и могат без протеснение да гласуват според собтвените си разбирания, т.е. „по съвест“. Проучете технологиите, с които може да организира явно и тайно гласуване.
2) В края на дискусията от участниците може да се изисква да вземат решение с консенсус. Това означава, че решението е общо и всички са се съгласили с него. Някои от участниците може да са останали резервирани към общото решение, но щом са го подкрепили, то става и тяхно решение. Понякога спед вземане на решение с консенсус от участниците се очаква да не се изкзават против него от момента, в който решението е било взето.
3) Понякога при взематено на решение някои участници имат право на вето. Това означава, че ако поне един от тях не го подкрепя решението не може да бъде прокарано. Ако всички участници имат прво на вето, това е все едно решението да буде взето с консенсус. Може с жребии да изберете, кои участници да имат право на вето. Дайте право на вето например на всеки трети или на всеки втори участник. Проучете технологиите за теглене на жребий, те са съществена част от някои процедури за вземане на решение. Може да използвате и по-сложни правила за вето. Например може да изисквате имащите право на вето да постигнат консенсус за ветото или определена част от тях да покрепят ветото. Така влиянието на всеки участник с право на вето ще бъде ограничено, защото няма да може самостоятелно да наложи ветото, а ще трябва да търси подкрепа.